Why is it not accepted in Bulgaria and Romania for men to cry compared to the west?
https://i.redd.it/zm1dvwgsujsg1.png
Posted by Extension-Lime-3352
Why is it not accepted in Bulgaria and Romania for men to cry compared to the west?
https://i.redd.it/zm1dvwgsujsg1.png
Posted by Extension-Lime-3352
40 Comments
Предполагам, че OP е жена.
Отговор: заради културата
Also Men! Duh
Как да не е прието, като според данните мнозинството го приема?
Щото там ядат повече соя!
Защото на запад са кекави.
Защото, когато съм имал нужда да рева или са ми казвали ти ми мъж или са ме пердашили 🙂
Неадекватно поведение от страна на родител.
Емоциите се натрупват и се затваряш.
Показваш и слабост, която не е приета…. все пак “Ти си мъж” не можеш да бъдеш слаб.
Това до голяма степен е въпрос на култура и възпитание. В нашите общества често се очаква мъжете да потискат емоциите си и да не показват слабост.
За мен е напълно нормално един мъж да плаче, когато му се е натрупал много стрес. Ако това не беше естествена реакция, биологията нямаше да ни даде тази способност – мъжките бебета и момченца нямаше да плачат изобщо.
Плачът не е слабост. Той е начин за освобождаване на напрежение. Разбира се, всеки има различна представа кое е „сериозна причина“ и кое не.
Лично аз предпочитам мъжът до мен да може да изразява емоциите си и да му олеква, вместо да ги трупа и това да му влияе на психиката.
Каква е тая тъпа карта. Задава въпроса и отговора е в проценти. Ама проценти какво. Ебаси ретардите
Защото тукА всички сме алфа-мъжкари, а в Европа са евроГейцииииии. Българи юнациииии 🦁 🐻 🐷 🎃 / s
Според картата, мнозинството го приемат. Иначе ако някой ми направи проблем за това че рева, да ходи да си оправя собствените комплекси, няма значение жена или мъж. Мога да правя каквото си поискам: да се смея, да рева, както и да се отвращавам от тези които биха ме съдили за предното.
Защото на Запад се имат за много прогресивни и това се брои изместване от “консервативните” ценности.
Реалността обаче е, че плачещият мъж и там не приет добре. Приемай тези данни със солидна доза скептицизъм. Реалността е, че ние просто сме по-честни в отговорите си.
Мъжете плачат когато режат лук. Така че – да, приемливо е.
В по – бедните страни самочувствието на мъжете е най- засегнато. Доста по – малко мъже са образовани, изключително малко в хуманитарни науки. Повечето мъже 30+ нямат хоби, не гледат филми, не се интересуват от децата си, не знаят какво е възпитание и уважение. Липсата на емоции е асоциално поведение, а ако се бориш да не покажеш емоции, това страх и несигурност. Жените са много сложни, понякога им трябва страх и несигурност, понякога точно обратното, и да плачеш и да не, те усещат защо.
Не всички мъже са с такива виждания тук, но в България си има определени културни очаквания към тях, които са еднакво токсични и за тях и за жените. От такива виждания идва и нормализацията на домашното насилие, високите нива на самоубийства при мъжете и тн. Все още не са достигнали до това прозрение, но имайки предвид, че тук всичко идва с 30 години закъснение, ще дойде и тук. Бъдете себе си и не позволявайте някакви остарели старчески идеали да ви контролират нивата на емоционална интелигентност
Не ми е насаждано от някой, нито ми пука прието ли е, или не, но не ми идва отвътре някакси. Последния път, който си спомням е от преди 14 години.
Щото е прието да се пие.
Не знам. Цял живот ми е казвано да го си го преглъщам и сега(на 21 съм) ми е трудно да си представя да си представя да рева пред някой друг или да си обсъждам чувствата отвъд нещо повърхностно.
Не знам защо продължава да се налага, че плачът е типично женска потребност и този, който плаче е ,,слабак”. Това да плачеш е най-основната и естествена емоция, започва още от раждането и те съпътства цял живот. Липсата на изразяване на такава емоция и потискане води до заменяне на тъгата с гняв (много близки емоции една с друга) и затова мъжете в България са главно агресивни и вместо да изплачат това че някой ги е оставил, отиват и го бият/убиват. Задържането на тъгата има последици и върху тялото, затова повече мъже страдат от сърдечни заболявания. Време е мъжете да спрат да наслагват на други мъже, че са слабаци, задето имат емоции и масово да отидете на терапия. Да си емоционално глупав не е готино 😀
Не хващам логиката, кой не го е приел? Някаква графика, която започва от 67%, което изглежда като да се приема.
А не съм сигурен, че някой би оценил циврещ мъж, който не може да се контролира в нито една държава. Ако искаш да си поревеш вкъщи, докато гледате Титаник с жената, няма лошо, даже сигурно е секси, но недей да ревеш в офиса или като сте се събрали с приятели на по бира.
Даже е доста прието – виж, че 2/3 са окей с това. Колко повече очакваш от държава с подчертана патриархална култура, където мъжът е стожерът в семейството.
Защото в България мъжеството се свежда до това да си пиян олигофрен с емоционалната интелигентност на шепа кал.
Когато извличаш представите си за човешката природа от гугъл статистики
Може би има нещо общо с това, че тук голяма част от жените мечтаят да са обгрижвани държанки, а не партньори. Колкото по на изток отиваш, толкова по меркантилни са жените, така че емоциите остават назад и картата отговаря горе долу на това. Като цяло колкото по на изток, толкова по материални са отношенията между хората.
Защото “boys don’t cry” и в източна Европа има повечко мъже останали. Въпрос на оцеляване заради по трудният живот. Ако покажеш слабост ще те сгазят веднага. Сегашните поколения са по европейски възпитани и ще циврят като франсета. Променя се стандарта и манталитета на източна Европа. Дали е за хубаво или лошо незнам.
Патриархат – толкова е лош за мъжете, колкото и за жените.
Случвало ми се е да съм откровен и да споделям най-големите ми слабости, всичките бяха използвани срещу мен да ме наранят в последствие. Пред приятели няма проблеми всички си споделяме и ревем, ама пред гаджета и тн никъв шанс.
Защото хората тук имат много по-сериозни и екзестенциални проблеми, за които да мислят.
Ако питаш специалист, той ще ти каже, че тук хората са емоционално неграмотни (звучи ми по-адекватно като израз) и изразяват натрупаното напрежение и чувства посредством изблик на агресия.
Ако питаш мен мъжете могат да плачат, ама ако са сами, за да запазят непропукаемостта си пред другите, най-вече партньора си. Има механизми за самооцеляване натрупани/изградили се в течение на хилядолетия – жената търси сигурност и стабилност за подсигуряване оцеляването на поколението; Мъжа не показва евентуалните си слабости пред противника и ги канализира/пренасочва по такъв начин, че да са му в полза в дадената ситуация, примерно канализирайки ги по един от начините е агресия->адреналин->повече сила. Хората
Съвременната Жена гледайки от трето лице плачещ мъж, може да й се вижда много трогателно или романтично и да иска и нейният да можеше да се държи по същия начин, но в действителност колкото да й се иска да вижда мъжа до себе си да изразява чувствата си, то в реална ситуация това не е така и тя, дори на подсъзнателно ниво, го гледа по различен начин
Само да вметна плач за загуба на близък човек, това го смятам за форсмажорно обстоятелство, не може да се скрие, преодолее или каквото и да е
На всеки се е случвало да плаче за нещо, тъга, съчувствие, трогателност и тн, само психопатите не плачат, за това смятам, че в случая статистиката по-скоро е в насока признавате ли си, че плачете.
Щото патриархалната и консервативната култура все още е в сила
То тука и жените не могат да реват реално. Срамно е да показваш емоции и да си човек или да си на “ти” със себе си и да се саморегулираш по начин, който не наранява никого.
Ревящ войник никому не е нужен, агресивен, дето прибягва до бой като има проблем, обаче, би бил много по-ценен.
На “man it up” culture само мога да кажа, че се опитват да прокарат двоен стандарт – за тях жените са хора и е човешко да си поплачат, а мъжете са някакви машини създадени за продуктивност и работа, няма време за плач и депресии, в което няма грам логика. Това са предимно хора, които проектират себе си на другите “и на мен ми беше тежко, но прочетох селф хелп книга и си помогнах сам без психиатри и психолози!”. Уау, голям “мъж”.
Така като гледам, е по-прието от други държави от нашата черга, демек Източна Европа, така че това си е позитивна статистика.
**17.05.2018**
>17 anni in bianconero che si concludono ufficialmente oggi. 17 anni di amici, compagni, lacrime, vittorie, sconfitte, trofei, parole, rabbia, delusioni, felicità e tante, tantissime emozioni. Non dimenticherò mai nulla. Porterò sempre tutto con me. #FinoAllaFine
Последният път, когато се насълзих🥲
https://preview.redd.it/z7kqrbybmksg1.jpeg?width=1200&format=pjpg&auto=webp&s=78e7d05f9114c7abe7101466e2acb368390b874e
Не е прието и се приема за слабост!Позволено е само ,ако близък роднина умре иначе си “жена” и се почва некви от сорта стегни се живота продължава и класическото нищо ти няма,ако и имаш депресия или си преживял тежъка раздяла се предполага ,че трябва да ги гасиш с алкохол и всичко щяло да мине.
Защото нашите жени са силно отблъснати към мъже които показват емоциите си. Толкова е просто.
Не знам от къде тръгва тази криво разбрана реалност. Предполагам за жените изглежда така от страни?
Но истината е проста – НИКОЙ не очаква от мъжете да нямат емоции, това което се очаква от мъжете е да имат контрол над тях, а не емоциите да контролират тях. Трябва да можеш да действаш, хладнокръвно, разумно и своевременно точно в трудните ситуации. Да плачеш, да се тръшкаш и оплакваш няма да е полезно за никой.
Може би ще интересно, като човек който работи в съдебната система, мога да ви кажа, че голямата част от мъжете по наказателните производства са силно емоционални и импулсивни.
Повярвайте като ви казвам, че не искате да живеете в общество където мъжете не могат да регулират емоциите си.
Както не е прието да се определяме като жени. Все пак сме мъже…
Родителите са виновни, и нон стоп да ти обясняват как не трябва да ревеш.
защото не си вярваме, и плачът е признание за уязвимост и слабост, която не можем да си доверим един-друг като общество…. или поне 48%
Култура и семейни навици. В моето семейство, родът от страна на баща ми отхвърля показване на емоции под каквато и да е била форма. От на майка ми страната съм виждал дядо ми да плаче, също и вуйчо ми. Тези дядо и вуйчо са най-истинските хора, които познавам и ще възпитавам своите деца по същия начин, да бъдат като тях.