The last Friday of August. Feels Bar opens again. Let’s share what again (not) we did this summer
https://i.redd.it/ic1o6yxmtzlf1.jpeg
Posted by Glittering-Cup6012
The last Friday of August. Feels Bar opens again. Let’s share what again (not) we did this summer
https://i.redd.it/ic1o6yxmtzlf1.jpeg
Posted by Glittering-Cup6012
16 Comments
Не ходих на плаж, нищо че виждам морето от вкъщи.
За да не стои съвсем празен поста започвам докато допивам първата чаша.
Мислих си за лятото. Как от поне четири години се старая да изживея неща каквито гледаме по филми и сериали;изживявания каквито ни показват и заливат от всички медийни потоци
Това лято успях. Имаше от всичко но осъзнах че Всичко се върти около това кои хора са с теб а не с мястото. Да,Мусала не е Санторини но винаги ще помниш какво е казал приятеля ти докато си ял боба онази сутрин в хижата или как приятелката ти е щяла да падне в огъня.
Пак не успях да отида на прайда
Ходих на море , но нито веднъж не ходих на басейн
Не отидох на селото ми щото се успах
И тва лято не се наспах
Прегърнах самотата изрязвайки приятелите си от детството. Сигурно за тва съм толкова активен тука:
1. остана без приход, препоръчах го за добре платена позиция, която ми бяха предложили – отговори ми нещо от сорта на “аз лайна ще ям, но гъза си няма да дам. имам си бизнеси”. разпродаде всичко, а майка му ми звъня да помагам шото ѝ посягал……
2. заеба жена с деца, за да си живее живота с фолк дива. буквално си събра куфарите и им каза “НМЗ bb”, а не отивам за мляко/цигари.
3. Всичко негово е топ, всичко чуждо леш – може вода от чешмата – не е ли неговата чешма = гадна. Всеки разговор почва с държане на сметка или нег-ване “що не звъниш, що звъниш, много си побелял, почернял, надебелял, отслабнал, пораснал, скъсил”. всяко второ включване е съвет “трябва да направиш това” -> защо “шото така ти казвам – АЗ”
4. Сбира в махалата стинки от лапетата да им урежда шитни.
за сметка на това почнах да си обръщам повече внимание: намалих сладкото, спрях алкохола, следя си храната – какво и колко ям. управлявам си разходите много агресивно и май само ми остава да си довърша домашния фитнес преди зимата.
Ударих много шамари на насилниците си, но още нито един физически.
Пак не се хванах даси изпера седалките на колата. Знам как, мога, машина под наем има евтино, има къде, има кога….ама айде другото лято.
Това лято учих повече, отколкото за която и да е редовна сесия в следването си до момента. Много ревах, ама и много се гордея със себе си. Дори седмицата на морето прекарах с учебниците.
Не отслабнах, не ходих на фитнес.
Не си хванах приятелка…
Абсолютно нищо… всички планове за лятото ми се провалиха още преди да е започнало заради хора, които не си разбират от работата. Напуснах работата си заради плановете които имах (да пътувам цяло лято), колата ми се развали толкова пъти, че не успях да мръдна на никъде и си стоях вкъщи. Качих много килограми, щях да тренирам но и това се отложи.
Като се замисля, това ми беше най-скучното лято някога, НО:
погледнато от позитивната страна – прекарах много време вкъщи, покрай близки. Създадох много спомени с тях. Кога пак ще мога да го направя така безгрижно и спокойно? Колко още време ще мога да помогна на баба и дядо с нещо, кога пак ще заведа дядо до бащината му къща, колко още разходки по залез ще имам с кучето от детството.
Eдин път и аз да съм навреме за тия постове. Общо взето от една година съм го ударил на помъдраване, израставане и тн. От ковида до миналата пролет нещата не бяха добре, пропилях четири години, бях се пуснал по течението, неосетно станал quitter, победен от своите недостатъци (проблеми със самочувствие, притеснителност и тн). Последваха месеци на премисляне на нещата, ама как и какво е можело да бъде.Успях да обърна нещата във моя полза и опитах нещо което не бях правил- да си дам шанс. Изградих си собствено виждане как трябва да подходя към живота нататък, което се върти около ,,малките победи” и така вече година. Естетсвено не всичко е цветя и рози, често се връшам назад и проявявам стари навици свързани със мисленето, премисляне на отминали неща и самообвиняване, но това са нещата които балансират нещата и ми напомнят къде е правилния път.
Edit и послепис: Иначе що се отнася до това лято, качих върх Ботев и ходих на море в Гърция, бягах на Троян Run във началото на лятото ( участавах на общо три състезания по бягане за тая година)
Лятото започна доста зле, защото се разделихме с приятелка ми, а бяхме близо 6 години заедно. Толкова ми беше разбито сърцето, че прекарах няколко седмици в болница, като докторите търсеха какво ми е и какво ми кара сърцето да отслабва ден след ден. Чувствах се виновен, че избрах да се грижа за брат ми, който е инвалид вместо да обгрижвам една кифла, чието най-голямо постижение в живота е да завърши висше от вторият път. Прекарах близо месец на морето сам, и мисля че отново намерих себе си и си отговорих на въпроса какво е стойностна жена. Пс бившата ми се омъжи вече и Най-после съм свободен и душата ми пее от радост
Над 10 години не съм ходил на море….това лято също. Родителите ми отидоха, братята ми също, това плюс социалната ми среда ме карат да се чувствам отхвърлен, изолиран, несъвместим.