Hello friends!
I read many posts and news about abandoned buildings in Bulgaria. Also, we all know about the big problem that is happening in our villages – that we have fewer and fewer people in the regions. This is very clearly expressed in the region of our Rhodopes, the municipality of Banite, where the total population does not exceed 4,000 people… I am terribly saddened to see how this wonderful region is gradually declining, and nobody is doing anything to solve the problem.
I really think that Bulgaria is in no way inferior in terms of beauty and tourist opportunities to Switzerland, Austria or Germany (I’m talking about the small, cute tourist villages in the mountains), but nothing is being done in terms of improving the infrastructure in the regions, their development and their promotion.
On this occasion, a crazy idea occurred to me some time ago – to restore a school in Zagrazhden, in the southwestern Rhodopes. The village is unique – there are incredible views from there and, if managed well, there are many opportunities for mountain tourism and quality life: clean air, local production, eco-trails, horse riding. Also, for the past two years, the Zagrazhden Film Fest has been held in Zagrazhden – a very cool event, which I attended last year. At the end of it, we danced in a meadow, surrounded by mountains – a magical feeling of freedom and real life, which one cannot feel in the big city.
I think that if this school goes through the process of so-called “gentrification” and attracts enough young people interested in a more relaxed and conscious way of life, the region of the Baths can gradually recover. Naturally, jobs will also be created. I envision something like a hostel or rental housing for digital nomads who will be able to enjoy the culture, traditions, farm produce and quiet, peaceful lifestyle.
The school is in a terrible state (I am attaching photos) and so is the infrastructure around it. It is currently being sold by the municipality at a tax value of €83,000 (ie the actual purchase price is even higher) and the renovations would cost around €2 million – funds which of course I don’t have. I have already spoken to the mayor of Banite and he said that at this stage the issue of the purchase of the school could be sent to the Ministry of Education for consideration, but he did not mention anything about project funding.
This whole idea is very close to my heart – the region, Bulgaria and the people who live in our wonderful country. If there is an option that will bring me closer to my goal of helping people in some way, I will be extremely grateful. My intentions are sincerely aimed at improving the region, because – who, if not us, and if not now? In 5-10 years there may not be any people there anymore…
In this regard, my questions are the following: 1. How realistic do you think the idea is? 2. Is there any ministry I can approach and talk about the project? 3. Is there a state budget aimed precisely at this area – development of regions through private initiatives? 4. Are there similar European projects?
In general, if anyone knows anything or can help with advice or direction, I would be very grateful!
Good day everyone
https://i.redd.it/5xi92rthqwdg1.jpeg
Posted by Bright-Key9811
14 Comments
I’ll have to respond in English, but I have seen your idea come to life in other parts of Europe, but never with state support. Often the local governments are involved. Volunteer based reclamation projects that are often called “squats” basically depend on no one actually evicting them; the idea is public buildings being considered already our property. Examples are Conne Island in Leipzig and Scugnizzo Liberato in Naples. Of course those are big cities with concerned populations living near these venues, so it’s apples and oranges, but this concept exists. Please note, in Leipzig and Naples, those communities are associated with the far-left.
There is an abandoned school is Stokite village that was privately purchased by the artist Nikolai Panayotov, now called The White School. His works are displayed there and it is a fantastic place to visit, but it isn’t exactly a tourist destination just yet, but pretty close to bedouin. In any case, private ownership is not inconceivable.
Your sense of personal responsibility and urgency are exactly correct. I’m an immigrant but I’ve often fantasized about cleaning up the abandoned school in my village (it’s massive) with volunteer labor and donations. It could host free classes in bicycle repair, canning food, installing photovoltaics, {gasp} English lessons… It could host art and music festivals that support traditional Bulgarian culture and provide a platform for young artists. I guess I haven’t thought much about supporting the idea with economic activity, but my village is maybe not as scenic as yours.
>1. Колко реалистична ви се струва идеята?
Много, на практика ми се струва абсурдна, а 2 милиона са още по-абсурдно малка сума.
Ремонтираш училището, окей, после кой ще преподава в него? А ако случайно намериш учители- къде ще живеят? От кой магазин ще си купуват храна? Тия хостели и хотели с какво ще ги строиш? Инфраструктура и пътища кой ще прокарва?
Идеята е много хубава, но за да се случи трябва държавата да се заеме активно и да инвестира в малките населени места, което, както виждаме е невъзможно. Дори големи и важни градове като Варна и Русе са оставени на произвола на съдбата, камо ли някой да му хрумне да съживява село по средата на нищото.
Да живее неолиберализма, дано скоро станем 3М население 🙏
И пет училища да направиш като няма ученици за какъв чеп са? Тъжно е наистина, но това е положението. Масово по-младите бягат към градовете защото там има не само образование за децата им но също и работа, болници и “културен живот”. В повечето села, с все още съществуващи училища, има по 2-3 смесени паралелки. Реално е нерентабилно да се поддържа и отоплява цяла сграда, за това и ползват по 2-3 стаи максимум.
За съжаление е така не само в България, по-откъснатите села в повечето европейски страни са в същото положение. Масова миграция към градовете и обезлюдяване на селските райони е единственото възможно бъдеще за момента.
Работните места не се създават сами. Защо иначе толкова хора се насочват към големите градове? Просто там са възможностите.
Дигитални номади има все по-малко. Множество компании са на вълна “обратно в офиса”, а отворените обяви за дистанционна работа почти не съществуват вече.
Хубава идея, но според мен е по-удачно да се почне от създаването на работните места, а когато (ако) има изобщо достатъчно деца, за да има нуждата от училище, тогава да се отваря тази тема. Ако децата са родени там, ще има достатъчно време да се рестартира сградата, докато стигнат училищна възраст.
И откъде ще намериш учители, още повече ученици? Защо точно в това родопско село да отидат? Например училището в Батак и детската градина са пред реално закриване, защо в точно това село да се заселят хора?
Има един български реставратор, Борис Делчев, който е работил в Лувъра и къде ли още не, и се е върнал в България, за да приложи части от наученото тук. В момента се занимава с реставрация на училище в Самоков (ако не се лъжа), като наема различни специалисти, за да го реставрират в оригиналния му вид, а не просто ремонтират.
Предполагам че можеш да опиташ да се свържеш с него и той да ти даде съвети, насоки, връзки. След което можеш да пробваш да изготвиш план и да кандидатстваш за финансиране – примерно европейско финансиране или Америка за България, нещо от тоя сорт.
Едит: Друго предложение – можеш да пробваш да се свържеш и с НХА, катедра Реставрация. Аз като следвах там всеки май имахме 2 седмична практика, където хем ние работим върху реални обекти и трупаме опит, хем собствениците плащат по-малко за реставрация, защото сме студенти. Не знам как точно става кандидатстването, но и там може да се свържеш. Ако не друго, то и те сигурно биха могли да си дадат насоки и връзки къде и кого да питаш.
Темата е болна. Но прочети какво другите са написали и се замисли. Ние ходим и подържаме една чешма в едно друго Родопско село. Там училището… не питай. Няколко пъти е било превърнато в обор, само това ще кажа. И ние се чудихме, но идеи нямаме за сега. Пари – също.
Да реставрираш училище в пичковци е като да даваш стотинки на бездомни просяци. Освен на теб да ти стане по-драго, друго няма да се случи.
Трябва ти производство, което да има нужда от хора, които да имат нужда от семейство, инфраструктура, образование и здравеопазване, които в държава с централизиран бюджет да се предоставят и управляват ежегодишно за създване и поддържане на изброеното…
в Родопите проблемът не е липсата на училища, а липсата на деца, която естествено следва от липсата на работни места и базисни социални услуги. в средния малък родопски град имаш следните възможности за работа: собствен бизнес тип малък магазин или продавач в малкия магазин на съседа, в едната или двете фабрики в общината, които кретат от соц време, в кметството/общината, учител, горски. толкоз. докато това е така, няма да върнеш родителите на децата, съответно няма и деца в училищна възраст. и без това едвам правят паралелки, като събират години и деца от цели общини. смолянско конкретно има една от най-високите бройки за защитени училища/детски градини в момента, ако добравим и широко Родопите (част от пазарджишките, пловдивските и кърджалийските общини), ставаме първенци на България. тъжно е, но за съжаление трябва да се почне от другаде.
по-добре хоспис за стари хора
Бг редут има лимит на коментарите така че ще съм кратък, въпреки че имам доста мнение по въпроса.
1. Феноменална идея, харесва ми че има хора с такова мислене
2. Причината защо при нас не става а другаде е така е малко или много в системата в която живеем. В Швейцария по задължение всяко населено място има транспорт. Няма нужда всеки родител да води детето си на училището което е в съседното населено място, нито бабата на лекар, който е в другото. Децентрализирано, но свързано. Тук за съжаление вече не е така (препоръчвам https://m.youtube.com/watch?v=ra9tGE_eiBk ; много як репортаж, показва че сравнително до скоро е имало хляб в цялата работа).
3. Работни места – както горе-споменатото, хората търсят и възможности за по-добър живот. Без насърчаване, със сложна бюрокрация и отдалечен от всичко останало е трудно да направиш каквото би искал като млад човек там. Говорим не само за социален живот и прехрана, но и бизнеси (примерно магазинче, работилница и тн). Изключително ограничително в това отношение и затова хората се местят където има повече възможности.
Може би има надежда в някое близко или далечно бъдеще, и хора като теб ще я държат жива и ще я крепят, но без масивна подкрепа и от държавата е много сложно.
Не знам за училища, но мога да дам пример на успешна реставрация от подобен тип – село Долене в планина Огражден. Чрез спонсорство и ентусиазъм действително направиха нещо интересно и привлекателно в обективно много издъхнала част на България, подобно на твоите размишления. Тези неща са възможни, но както и другите коментари споменаха – трябва и малко реализъм. Тогава малко по малко може и да дадеш старт на нещо хубаво
Виждал ли си какво направи Мария Жекова в Родопите? Реставрацията не е училище в момента, но опитът може да е ценен. Тя има акаунт в Инстаграм.
Иначе, според мен трябва да се опиташ да намериш реализация на идеята на места където има млади двойки, които се връщат на село. Това понякога са и чужденци, които купуват къщи в България. Имаше едни форуми за чужденци живеещи в България и може да питаш там дали има места където нямат училище. Трябва според мен някаква, поне минимална, база от хора, иначе ще е трудно. Ако държиш на училище, трябва да се свържеш с местни власти, които да насочат към място и да помогнат. Разгледай и за ЕС фондовете за регионално развитие примерно.